Библиотека за управление

Застрахователен премиен данък

А. Чудинов фрагмент от книгата "Данъчно облагане на застрахователните дейности в чужбина"
Московски център за насърчаване на международния бизнес

Въпреки съществуването и ефективното функциониране на системата за пряко данъчно облагане на печалбите на застрахователите, регулирането на застрахователните дейности чрез косвено данъчно облагане на застрахователните премии е изключително широко разпространено в данъчните системи на водещи чужди държави. Данъкът върху застрахователната премия или нейните аналози се намира във всички западноевропейски страни и САЩ. В някои от тях този данък е бил използван за продължителен период от време (FRG, Италия и др.), А в други, например във Великобритания, той е въведен за първи път наскоро (през 1994 г.).

Тенденцията на все по-често използване на механизма за регулиране на косвените данъци на застрахователната дейност в чужбина се дължи на редица причини. По този начин информационният доклад на Wisconsin Legislative Fiscal Bureau изброява следните предимства при прилагането на застрахователния премиен данък:

  • Простота на изчисляване, плащане и администриране;
  • Значителни приходи за бюджета (брутните премии, събрани в повечето страни, постоянно нарастват);
  • Възможността за прекъсване на част от високорисковите клиенти чрез увеличаване на крайната цена на застрахователния продукт (поради факта, че данъчната тежест се прехвърля на застрахования);
  • Възможността за използване на данъка върху застрахователните премии като ефективен инструмент за държавно стимулиране на консолидации на застрахователния пазар (в резултат на сливания и придобивания) чрез създаване на данъчна бариера за малките застрахователни организации.

Както бе споменато по-горе, застрахователните дружества не подлежат на облагане с данък добавена стойност, което действа в редица чужди страни. Това правило беше, по-специално, пряко предвидено в чл. 135 и 401 от Директивата на Съвета от 28 ноември 2006 г. "Относно общата система на данъка върху добавената стойност" (Директива 2006/112 / ЕИО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност) 2 . В резултат на това, от позицията на данъчния регулатор, застраховането действа като "недостатъчно напълно наложен" (недостатъчно обременен) сектор на икономиката.

Настоящата директива също така дава право на държавите-членки на Европейския съюз да запазят или наложат нови данъци, които биха били насочени към налагането на застрахователни договори, като се има предвид, че тези данъци не могат да бъдат описани като данъци върху оборота. 4

Решението на Съда на ЕС по делото GIL Insurance Ltd и други срещу митниците (Съд на ЕО C-308/01 от 18 септември) потвърди факта, че данъкът върху застрахователните премии не е този, който определя широките възможности за неговото прилагане в западноевропейските страни.

Използването на данък върху застрахователните премии за целите на регулирането на застрахователните дейности дава възможност на регулаторите в развитите страни да решават важни икономически и социални проблеми. По този начин, чрез намаляване на данъчната ставка или по принцип поставяне на изключения от данъчното облагане, данъчният регулаторен орган непряко стимулира сферата на социално-икономическите отношения, която е под застрахователна защита. Например прилагането на по-ниска ставка от 3% по отношение на премията за застраховане на морски товари в Германия се обяснява с факта, че по-голямата част от международната търговия на Германия се извършва по море. 5 И в Испания ниската данъчна ставка се използва за застраховане на международен транспорт и туризъм (включително екскурзии до Балеарските и Канарските острови, Мелила и Куета) поради факта, че за страната приходите от износ на туристически услуги представляват около една трета от приходите от износ Стоки и услуги. 6

В въпросите, свързани с механизма за данъчно облагане на застрахователната премия (т.е. в спецификата на изчисляване на данъчната основа, данъчните ставки, наличието на различни данъчни стимули и т.н.), в чужди страни съществува тенденция, според която данъчните регулатори избират един от двата основни подхода Към косвеното данъчно регулиране на застрахователните компании.

Първата група включва страни, в които функционира либералната система за облагане на застрахователната премия (САЩ, Великобритания, Испания и др.). За тях нивото на данъчната ставка е по-ниско от 5%, а самият данък се използва за регулиране на застрахователния пазар (стимулиране или обезкуражаване на различни видове застраховки). Втората група включва държави, в които премийният данък се използва основно за ефективно попълване на бюджета. За тези страни (Германия, Франция, Италия) данъчната ставка е по-висока от 5%.

Друга разлика между тези групи държави е и в подхода, който се използва, за да се определи времето, когато идва задължението за плащане на застрахователната премия. В страни с либерална данъчна система за застрахователни премии (САЩ, Великобритания, Испания и др.) Премията се облага в момента на нейното действително плащане, или регулаторът си запазва правото на избор между момента на плащане или момента на таксуване. В страните, където преобладава фискалната функция на облагане на застрахователната премия (FRG, Франция, Италия), данъкът се определя с премия, натрупана в съответствие със застрахователния договор.

Важна тенденция, наблюдавана в редица чуждестранни държави (отнасящи се както до първата, така и до втората разгледана група) е и постоянното нарастване на тежестта на косвеното данъчно облагане на застрахователните дейности. През последните години данъчната ставка на данъка върху застрахователните премии се увеличи във Федерална република Германия, Англия и редица други чужди държави, съответно, и увеличи приходите от бюджета от този данък и ролята му в икономиката на тези държави. По-специално, приходите в държавния бюджет на Германия за периода 1991-1992г. В размер на 10% е средно 3,5 милиарда евро годишно; За периода 1993-1994 г. В размер на 12% - средно 5,3 милиарда евро годишно; За периода 1994-2002 г. При данъчна ставка от 15% - 7,2 милиарда евро средно на година.265

Наличието на механизъм за регулиране на косвените данъци в застрахователната дейност чрез налагане на премия в чужди държави не само не премахва съществуващото данъчно облагане на печалбите на застрахователните организации, съществуващи там (и разгледани по-горе), но го допълва ефективно. По този начин в практиката на водещите западноевропейски държави и Съединените щати се формира компромисен подход, при който от една страна се постига максимална ефективност на данъчното облагане (чрез облагане на печалбата и на финансовия резултат), а от друга - основа за диверсификация на данъчните методи в данъчната система.

Принципът на диверсификация на данъчните методи е, че общата данъчна тежест на застрахователната организация, която не надвишава определена граница на данъчна ефективност (за повечето чужди страни е около 40% от брутния доход) се разпределя от данъчния регулатор в определена пропорция между преките и косвените данъци. Този принцип се прилага от данъчните регулатори в повечето чужди държави, както е показано в таблицата по-долу, отразявайки нивата на ставките на данъка върху доходите на застрахователните организации и данъка върху застрахователните премии във водещите страни-членки на Европейския съюз и Съединените щати.

Таблица 1. Размерът на ставката на данъка върху печалбата за застрахователните организации и данъка върху застрахователните премии (водещи страни от ЕС и САЩ)

страна Данъчната ставка на печалбата на застрахователната организация,% Данъчна ставка за застрахователна премия,%
САЩ 35 2-3
Западна Германия 15 19
Великобритания 28% 2.5
Франция 41 или 33 * 9
Испания 35 4
Италия 27.5 ** 12.5 ***

Източник: национално данъчно законодателство.

* В зависимост от избраната организационна и правна форма.
** Преди това 52,2%
*** Премийният данък в Италия варира в зависимост от вида на застраховката и няма обща тарифа като такава. Въпреки това, процентът от 12,5% се отнася за застрахователната премия, събирана от основните видове застраховки.

През последните години в редица чужди държави (предимно в САЩ) се наблюдава тенденция, според която данъкът върху застрахователните премии се използва от данъчните регулатори за защита на националните застрахователни компании. Първо, по отношение на премията, събрана от чуждестранни презастрахователи (които като общо правило в повечето чужди държави за избягване на двойното данъчно облагане са изключени от данъчно облагане) се установява специална данъчна ставка за презастрахователната премия. Причината за подобно данъчно облагане е, че в противен случай няма да има никакъв доход от националния бюджет за действително предоставената презастрахователна услуга. Съществуват и ситуации, при които данъчният регулаторен орган е трудно да определи дали някакви премии, свързани с данъци, са били платени предварително от презастраховател по всяко време (например регистрирани на офшорна територия). 7

Второ, за тази цел се използва механизмът на "реципрочно облагане на застрахователната премия" (т.е. така нареченият принцип на реципрочност), според който премията, събирана на територията на разглежданата държава от чуждестранни застрахователни организации, се облага с една и съща данъчна ставка, при която , в съответствие със закона трябва да се оцени премията, която ще бъде събрана от застрахователните компании (въпросната страна) на територията на тази чужда държава. Една от положителните последици от използването на този механизъм е постепенното установяване на ниски застрахователни премии в цяла Северна Америка. 8

Друга важна тенденция, наблюдавана в повечето държави-членки на Европейския съюз (Германия, Великобритания, Франция и др.) Е, че премиите, събирани въз основа на договори за животозастраховане, са освободени от данък за застрахователните премии. Това се дължи на факта, че пенсионният компонент на такива договори днес е в повечето случаи по-скоро рискован (т.е. застрахователната защита е насочена основно към уреждане на риска от оцеляване, а не на риска от смърт).

Организациите, участващи в пенсионно осигуряване, се конкурират с банки, чиито депозитни продукти в западноевропейските страни също са предмет на преференциален данъчен режим. Въпреки това, за да се инвестират пари в подобни банкови продукти, не е необходимо да се преодолява данъчната бариера, която е плащането на данъка върху премията за травма, т.е. Те стават неоправдано по-евтини и по-достъпни за потребителите, отколкото пенсионно осигуряване.


1 Данъчно облагане на застрахователните компании [Електронни ресурси] // Wisconsin Legislative Fiscal Bureau, януари 2007 г.

2 Нарича се също така основната директива за ДДС 2006/112 (основна директива за ДДС 2006/112).

3 Общ преглед и закон: Защо имаме застрахователен премиен данък [Електронен ресурс]: IPT03150 // HM Revenue > .

4 относно общата система на данъка върху добавената стойност: Директива 2006/112 / ЕИО на Съвета, приета на 28.11.06 // EUR-Lex .

5 Морски транспорт на Германия [Електронен ресурс] // Министерство на търговията на Китайската народна република .

6 Историята на туризма: колекция / Sost.: S.N. Makarenko, A.E. Sahak. - Таганрог: TRSTU, 2003. - P.65.

7 Статистически годишник на германската застраховка 2007 [Електронни ресурси] // Gesamtverband der Deutschen Versicherungswirtschaft .

8 Пак там.